Общи хидроложки данни
Общи сведения за реката
Р.Искър е най-старата река на Балканския полуостров. Тя е единствената река запазила първоначалната си посока след станалите по-късно големи промени на земната повърхност. Древното й име е Оскиос и по-късно Ескус. Водосборът на р.Искър е 8646 км2 . В сравнение с другите поречия р.Искър притежава един от най-продълговатите басейни със средна ширина 30 км., във връзка с което е и с голям коефициент на развитие на вододелната линия. Той е
единственият от водосборите на българските реки, който е разположен върху двата водосборни басейна – Черноморския и Беломорския. Положението на водосборът й се определя със следните координати: между 42° 05’ и 43° 45’ с.ш и 22° 50’ и 24° 30’ и.д. В административно отношение обхваща по-голяма част от Софийска, Плевенска и Врачанска области.
Искър се образува от три реки: Черни Леви и Бели Искър. За начало се приема р.Прав Искър – приток на Черни Искър, който води началото си от Чамовското езеро на кота 2500 м- под вр.Дамга в Рила с координати на извора 42° 11’ 40”с.ш. и 23° 19’ 50”и.д. Координатите на устието й са 43° 44’10”с.ш. и 24° 27’00” и.д. и кота 20 м.
Р.Искър е най-дългата река в България – 368 км. Води началото си от Рила , от Беломорския басейн, тече от юг на север и се влива като десен приток на р.Дунав.
Гъстотата на речната мрежа е 1,1 км/км2.
Има 25 притока с дължина над 15 км. По-големи от тях са Палакария (39.2 км), Стари Искър (65,2 км), Сливнишка река (38,1 км), Златна Панега (50,3 км ), Батулийска (40,2 км ), Малък Искър ( 85,5 км) . Разположението на главните притоци по дължина на реката е дадено на хидрографска схема
Срсният наклон на реката е 6.7%о с денивелация от 2475 м.
Средният наклон на притоците варира межде 1%о ( р.Блато) и 162%о (р.Пряка). Гъстотата на речната мрежа на притоците е в границите от 0.7 км/ км2 (р.Блато ) до 3.3 км/км2 ( р.Лакатница).
Релеф на поречие Искър
Р.Искър събира водите си от Рила планина, Самоковското и Софийското полета, Витоша, Стара планина, Предбалкана и част от Дунавската равнина.
Рила е най- високата планина в Югоизточна Европа. Чрез хлътвания в еоцена тя е разделена на две главни части, между които текат противоположно реките Рилска ( поречие Струма) и Леви Искър. Мльовишкия дял на Рила, който дава началото на Черни Искър и десните му притоци има алпийски характер, остри върхове, циркуси, преспи и ледникови езера. Клонът на Белчинска планина отделя Черни Искър от Джерман., а продължението му Доспатска планина отделя долината на Черни Искър от Самоковското поле. Средна Рила обхваща централната маса от височини между долините Бели и Леви Искър, Рилска река и притока й Илиина. Нейния главен клон е меридионален Скакавец, който е с отвесни скалисти склонове , по които се стичат буйни потоци с водопади към р.Бели и Леви Искър . Източните склонове на водосбора на р.Бели Искър притоци: р.Владайска, р.Блато, Новселска и пр. Оградено е от Стара планина, Люлин, Витоша и Ихтиманска Средна гора. Витоша има стръмни склонове на север и запад, по-полегати на юг и изток и обширни платовидни била. Реките са набраздили Витоша с плитки долове. На северозапад от нея се издига Люлин планина. По-стръмна е на север, отколкото на юг. Като продължение на Средногорската антиклинала на северо-запад от Люлин е разположена планината Вискяр. На югоизток Витоша е тясно свързана орографски с Плана планина, която е заградена от три страни с долините на р.Искър и притока й Палакария.. Има широко заравнено било , разчленено от млади долинни врязвания. На юг Витоша орографически се свързва с Верила. Тя е вододел между Струма (Беломорски басейн) и Искър ( Черноморски). Верила се състои от един слабо заоблен и неразчленен рид. Голямата Софийска планина (Мургаш) и Етрополския Балкан като елементи на Стара планина са заоблени върхове и била. Те имат по-стръмни северни склонове, под които е Ботевградското поле (350 м н.в.). Последните най-северни старопланински гънки са Предбалкана. Те са с височина 650 м. Врачанската планина спуща на юг стръмни склонове към Искърския пролом.
В Дунавската хълмиста равнина ерозията и льосонавяването допринасят много за разнообразието й. Състои от много льосови платна разпокъсани от реките.
Залесеност на поречие Искър
Залесениостта е около 30%, което е от зачение за описание условията за формиране на речния отток.
Залесеността е добре развита в северните склонове на Рила и Стара планина , Лозенската, Шипочанско- Ихтиманската планини , южноти склонове на Стара планина включително Драгоманските и Сливнешките възвишения в Предбалканието, а липсва в полетата на Самоков, Ботевград, София и северно от линията с.Зверино-с. Липница- с.Караш – с.Блъсничево през цялата Дунавска равнина до Дунав.
Водосборът на Искър в Рила е залесен с бор, ела и смърч, особено в басейните на долните течения на притоците на черни Искър. Белчинска планина ограждаща от югозапад Самоковското поле е добре залесена, обрасла със широколистни гори в ниските си части и с иглоликтни във високите. Дава началото на притоци на Черни Искър, Палакария и Джерман ( поречие Струма). Северните склонове на Верила са обрасли с букови гори , а южните – с редки и закелавели смесени гори. Плана е залесена частична с петна от борови гори. В най-ниската си част е добре затревена със сочни ливади. Склоновете й към Палакарийското и Самоковското поле до Калково са почти оголени и силно изветрелите габро-диоритни материали при валежи дават големи количества наносен материал в Палакария. Южните склонове на Лозенската планина са скалисти и оголени, докато северните склонове на Вакарело-Ихтиманската планина са частично залесени с нискоктъблени гори.
По големите реки на Плана – Планщица и Егуля ( Ведена) текат в горните си течения през добре залесени букови гори долини , тревни поляни и била.
Югоизточните склонове на Витоша, където са долините на Ведена (Железничка река) Лева река и Бистрица , са залесени – при изворите с бор и ела и по-надолу с носкостъблени гори.
Западните части на Люлин планина, Драгоманските и Сливнишките възвишения, както и южните склонове на мала планина до Курило, които образуват вододела на р. Блато са съвсем слабо залесени. Общо поречието на р.Блато е едно от най-слабо залесените с около 9% залесеност.
Южните склонове на Стара планина са силно оголени с изключение горите около Чурек, саранци и Витиня.
Басейнът на искърските притоци в старопланинския пролом между Курило и Люти брод е сравнително добре залесен с букови и дъбови гори около 60-80% от площа им. Водосборът на Малък Искър е добре залесен с шроколистни гори. Северните склонове почти изцяло над 700 – 800 м височина са обрасли със стари букови гори. ( Литаково, Мургашки, Ботевградски и Етрополски Балкан), а също и около Липница, Видраре, Хубавене , Батулци. Склоновете на северните оградни планини на Ботевградското поле ( басейните на Бебреш , Новаченска река Правешка река и Лъкавиците са залесени с млади нискостъблени гори.
Водосборът на р. Искър и притоците й между Роман и Чомаковци ( р. Златна Панега, Каменополска и Габаревска) е изобщо слабо залесен. С изключение на растителността на самия Искър , състояща се от върби , елша и тополи , няколко изкуствено залесени малки горички от акации или естествени ( горун) насаждения е общо взето обезлесено и голо.
Долина и корито на Искър
Р.Искър се образува от реките Бели Черни и Леви Искър, известни под общото име Искрове. За начало на р.Искър се приема Черни Искър. Той е най-многоводен от трите Искрове и до сливането си с Леви искър при с.Мала църква събира водите от северния склон на Рила. В Черни Искър се вливат множество не големи притоци като Урдина,река, Мальовица, Прека река, Лопушница и др. Всички те са с планински характер и с не големи водосборни области от 10 до 20 км2. С по-голяма водосборна област (64,1 км2 ) прави изключение р.Лакатница, която води началото си от Белчинската планина. Надлъжните им наклони са много големи. Реките текат в дълбоки долове с много стръмни скатове. Водосборните им области са почти изцяло залесени с борови гори. Речните корита са покрити с едри камъни и чакъл.
След събирането на Искровете в землището на селата Мала църква и Бели Искър реката носи вече името Искър. Тя е буйна с много голям наклон и влачеща сила, преминава под Шишманов връх късата теснина на Доспийската планина и навлиза в Самоковското поле. са съставени от западните склонове на Макуджика, но няма притоци към Бели Искър. Средна Рила се съединява със Северозападната чрез мочурливата седловина Кобилино бранище. Тя е вододел между Беломорския басейн (Рилска река) и Черноморския (р.Леви Искър). Най-мощен дял на Източна Рила е Мусаленският. Той има обширно било, над което стърчат най-високите върхове на Рила като остри скалисти конуси, каменисти сипеи.Там са изворите на р. Боровецка (Мусаленска) Бистрица.
Самоковското поле е най-високото поле в България –950 м н.в. Обградено от Рила, Верила, Плана и Ихтиманска Средна гора. Р.Искър тече през Самоковското поле буйна и пълноводна, приема Палакарийска река, навлиза между Плана и Ихтиманска средна гора в Горнопасарлското поле, минава през Панчаревския дълбок пролом и навлиза в софийското поле.
Софийското поле е със средна височина 550 м, има елипсовидна форма с дължина 75 км от с.з. на ю.и. и широко около 20 км. Софийското поле е синклинална котловина, някогашно езеро и е покрито с около 250 м дебели езерни, алувиални и делувиални наноси. Р.Искър тече през него в коригирано корито, разделена на ръкави. В миналото се е разливал често. Тук тя приема много През Самоковското поле до яз.”Искър” долината на р.Искър е доста широка и в по-голямата си част заета от обработваеми площи. Коритото на реката е широко ( около и над 100 м) и е насипано с едър и дребен чакъл и пясък.
От яз. “Искър” започва Планско-Лозенското дефиле, дълго около 24 км , което свърщва при с.Герман където започва софийската котловина. Водите от северните склонове на Плана се оттичат чрез левите искърски притоци Егуля, Планщица и Вуйна река , от южните – чрез Палакария.
Средното течение на р. Искър започва от с. Герман. Реката тече на север, като при Нови Искър напуска софийската котловина и навлиза в Старопланинския пролом. Тук напречния профил на долината е силно вдълбан, със стръмни склонове. В сравнително равното Софийско поле р. Искър е развила доста сложна речна мрежа. Още при с. Герман и Горубляне тя се разклонява, като на изток се отделят няколко ръкава , които се отправят към Казичене и към с.долни Богров се съединават с р.Лесновска образувайки с течението си надолу Стари Искър. Източните ръкави на Стари Искър се съединяват с главното течение на Искър между селата Кубратово и Славовци. В южната част на Софийското поле Искър има по-голям наклон , започващ от 6,7%о и свършващ около с. Чепинци с 3,6%о докато от там до Нови Искър наклонът му е около 0,64%о. В горната част на полето Искър носи груб нанос, а в северната част – повече пясък и тлакова.
Старопланинската част на долината на р.Искър представлява един дълбок и красив пролом. Неговите склонове надминават 200-300м височина. Дължината на пролома между Курило и Люти брод е около 70 км. В по-голямата част от него р.Искър Искър има северна посока, но при Лакатник прави завой под прав ъгъл и взема източна посока. Между Нови Искър и Бов, Искър тече през по-лесно ерозирали скали, затова и пролъмът тук е доста широк. Тук са изработени и запазени по-добре терасите на Искър. След Лъкатник до Люти брод Искър тече през мезозойски кредни варовици, поради което проломът е тесен на места дори каньонообразен. В началото на пролома до Реброво наклонът на Искър е 0,75% и реката тече спокойно и прави меандри, дори някъде и острови. От Реброво до Люти брод наклонът се увеличава на средно 4,1%о и Искър тече бързо, образувайки тясно и издълбано корито.
Проломът на р.Искър в Стара планина има малка ширина, защото водоразделните била на оградните планини са на малки разстояния от реката, поради което не са могли да се развият големи притоци. Освен това в някои от оградните планини, особено Врачанската, Понорската и др преобладавата варовикови скали ( карст), в които се губят част от повърхностните оттоци.
В предбалканските възвишения Искър образува четвъртия си пролом, който започва от с.Люти брод и свършва между Червен бряг и Чомаковци. Дължината на този пролом е около 64 км и среден наклон между Люти брод и Роман 2,59%о, а между Роман и Чомоковци 1,38%о. Тук р.Искър до Карлуково тече в източна посока, а от там до Чомаковци – в северна.
Проломът е с доста уширения, достигащи до повече от един км.( при Мездра и Брусен), където р.Искър р.Искър прави значителни меандри и островчета.
От с.Чомаковци за почва долното течение на Искър, което продължава до р.Дунав. В тази част долината на реката е вдълбана в льосовата покривка на равнината, широка е, но все пак малко стеснена от поречията на съседните поречия Вит и Скът. Дясната страна на долината на Искър е по- висока и с по-стръмни склонове отколкото лявата. В миналото речното корито е издълбано в алувиално дъно и поради малкия наклон реката е правила меандри и е имало заблатени места. Сга Искър тече в коригирано корито до Дунав – около 17 км. В коригирани легла текат и някои от притоците му Блато, Стари Искър, Какач Крива река и др.
