Власисти въшки – най-сложните и коварни вредители, от всички известни, поразяващи сентполиите. Отначало на практика е невъзможно да ги откриеш, тъй като почти целият им жизнен цикъл протича под земята. Откриеш ли ги, сблъскваш се с проблема да ги диагностицираш, тъй като и възрастните, и личинките, и яйцата приличат на всичко друго, но не и на класическо насекомо.
И когато най-накрая врагът е разпознат, ти става ясно, че да се бориш с него е изключително неудобно и сложно, а да го победиш – почти невъзможно, защото той е защитен идеално както от особеностите на строежа на своето тяло, така и от особеностите на биологичния цикъл на своето развитие. Не случайно, когато за първи път се сблъсках с този проблем в своята колекция, започнах да търся материали в американската литература, а в каталога на една известна у нас фирма прочетох следния съвет: „най-просто, ефективно, бързо и надеждно е да се отгледа от листо ново растение, отколкото да се излекува заразеното”. Но тъй като истинският колекционер на растения винаги търси най-рационалния начин за решаване на проблемите, то ние ще се постараем да се запознаем по-подробно с този вредител и да намерим ахилесовата му пета.
Власистите въшки са насекоми, отнасящи се към разред Homoptera (равнокрили хоботни), подразред Coccinea (Кокциди). Тези насекоми се хранят със соковете на растението – гостоприемник, върху което са се заселили, като видимо го изтощават, то отслабва, а понякога и умира.
Възрастната женска е голяма, неподвижна. Тялото й е покрито с пухкав „памук”, което я прави съвършено защитена от въздействието на контактните отрови. Добре защитени с дебела обвивка са и яйцата на женските. Мъжките са микроскопични малки „комарчета”. Те са 50-100 пъти по-малки от женските и не се виждат с невъоръжено око. От яйцата се излюпват първо поколение личинки – ларви, които започват бързо да се придвижват, заразявайки нови растения. Впивайки смукателния си хобот в тъканите на растението – гостоприемник, те губят подвижност, обвиват се с „памук” и стават невъзприемчиви към отровите. Така единственият лесно уязвим стадий за неприятелите е този, в който те са ларви. Но и тази уязвимост е относителна, тъй като излюпването на личинките от яйцата не става едновременно, а постепенно в определен интервал от време.
В зависимост от локализацията върху растението – гостоприемник, власистите въшки могат да се разделят на две групи: листови и коренови (почвени).
Първата група често се среща върху стволовете и филизите на кротоните, фикусите, цитрусовите и други растения. Тези вредители лесно се виждат, тъй като тялото на възрастните прилича на обвито в „памук” топче. Наистина, някои любители на цветя дълго не могат да разберат какво е станало с техните растения. Те грешно възприемат появилите се по растенията им пухкави топчета като пух от тополите, пападнал върху растението по време на отглеждането му на открит балкон. За да се разкрие истината обаче, е достатъчно „топчето с памук” да се размаже с пръсти. Ако се появи капка течност, няма съмнение, че във Вашата колекция се е настанила власиста въшка. Борбата с нея е сложна, но не е невъзможна и всички методи, описани в литературата (механично премахване и последващо почистване със спирт; измиване с помощта на силна струя вода) са ефективни по отношение на тази група вредители.
За съжаление обаче сентполиите биват поразявани основно от коренова власиста въшка. При нея на практика целият цикъл на развитие преминава под земята и за това, че растенията в колекцията са поразени, ни става ясно или при тяхното пресаждане, или при много силно заразяване, когато на долната част на ствола се появява бял налеп, а в пазвите на долните листа се откриват топчета памук. При пресаждане на силно поразени растения, кореновата система прилича на заразена с някаква гъба, тъй като тя е покрита с бяла пласен, а от почвата мирише като от мицелий.
Но всичко това е при силно поразяване. При незначителното единичните топчета с бял цвят, могат лесно да се сбъркат с гранули перлит или с плесенясали фрагменти от субстрата.
Във всички тези случаи, за ранната диагностика помага правилният избор на саксийките, в които ще отглеждате сентполиите си. Те трябва да бъдат или прозрачни, или тъмнооцветени (в черно). Белите пластмасови саксийки няма да Ви помогнат да поставите навреме правилната диагноза.
През стените на прозрачните саксии добре се виждат „плесенясалите” корени, а по стените на тъмнооцветените саксии лесно се намират неголемите бели топчета, които сигнализират за заразата по растенията много преди тя да се прояви по корените.
Бъдете внимателни! По стените на саксийките може да се отлагат и соли, но те имат малко по-жълтеникав оттенък, а следите от наличието на власистата въшка са абсолютно бели, даже леко синкави.
В борбата с власистата въшка помагат само системни отрови. На първо масто това е Актелик. Две – три обработки с разтвор на този препарат в концентрация 2 мл на литър вода с интервал от 7 дни дават добри резултати, унищожавайки насекомото в почти всички стадии на развитие: възрастните женски и личинките от всички поколения. Тъй като неуязвими остават яйцата, след известно време е необходимо обработката да се повтори. Доста по-удобен е препаратът Базудин на фирмата Грин Белт. Това е гранулиран препарат за защита на картофите, зелето и цветните култури от насекомите – вредители, обитаващи почвите. Производителят съветва съдържанието на пакета да се смеси с пясък и внимателно да се разбърка. След това 1 чаена лъжичка (10-15 гр) от получената смес да се внася в лехата при засаждането на растенията. Тъй като при този метод, оставен за по-продължително съхранение, препаратът значително намалява своята активност, аз постъпвам по друг начин. Ако при планирано пресаждане на моите растения в някоя саксия открия обезпокоителни признаци за наличието на власиста въшка, то старателно премахвам от корените старата почва, в чиста саксия сипвам малко свежа почва и отгоре поръсвам неголямо количество Базудин. Разстилам корените по повърхността и допълвам отгоре с необходимото количество субстрат. Ако се сложи малко количество Базудин – вредителите ще оцелеят, а, ако е повече – растението ще умре. Затова, ако съм сипала повече от препарата, леко смесвам гранулите с почвата, за да намаля повърхността, която ще влезе в контакт с кореновата система на растението. Саксийките с пресадените заболели растения маркирах, но вредители вече нямаше при следващото пресаждане.
За да не стана аз приносител на вредителя, след контакт със заразеното растение, старателно си измивам ръцете със сапун, а вестникът, върху който съм пресаждала изхвърлям, използваните празни саксийки потапям в много гореща вода с дезинфекционен разтвор на белина.
В никакъв случай не трябва повторно да се използва старата почва от пресадените растения. Това е сигурен начин да заразите колекцията си с всички известни на сентполиите вредители.
Много оригинален метод за борба с кореновата власиста въшка намерих в списание "African Violet Magazine". Там авторът съветва поразеното растение да се извади от саксийката, да се изтръска внимателно целият субстрат от корените и той, ствола и пазвите на долните листа на сентполията старателно да се обработят с разтвор на системна отрова. След такава обработка растението трябва да се засади в свеж почвен субстрат.
Тъй като заразяването на растенията в колекцията най-лесно става при обща система за поливане, ако заподозрете присъствие на власиста въшка, трябва да се откажете от този вид поливане и да поставите под всяка саксийка самостоятелна чинийка.
Има предположение, че можете да излекувате нападнато от власиста въшка растение, ако го потопите за 15 минути в топла вода (вж. статията за акарите, методът на Макуни), но аз засега нямам личен опит в този метод.
Как да избегнем възможността за внасяне на власиста въшка в колекцията си? Да не внесем вредителя с новозакупен материал.
Затова трябва да се отдава предпочитание на закупуване на листа, а не на детки. Даже ако листото е било откъснато от заразено растение, то може грижливо леко да се промие (при това механично да се отделят от него всички вредители във всичките им стадии), да се дезинфекцира в ратвор на инсектицид, да се направи нов, свеж срез на дръжката му и да се постави за вкореняване. А новозакупената детка трабва дълго да се държи под карантина, старателно да се оглежда и нейната саксийка, и корените при пресаждане, и чак когато сте се убедили, че всичко е чисто, можете да я поставите в общата колекция.
За цялото време, през което купувам листови резници от американските производители, а това са вече 10 години, аз само два пъти съм се сблъсквала при пресаждане на детки от листа с този вредител. При това не съм измивала американските листа, не съм ги стерилизирала, тъй като те са идвали в плачевно състояние и ми се е налагало да решавам проблема със съхраняването на получения материал, а не с неговото обеззаразяване. И обратното – почти всички детки, получени от доста популярна у нас фирма са били заразени, при това много силно с коренова власиста въшка.
Как навреме да заподозрете, че в колекцията ви се е появил коварният и опасен вредител? Растенията изглеждат малко вяли, като възрастни цъфтят по-лошо. Но тъй като тези признаци не са специифични, смело поглеждайте под почвата. Ако не откриете никакви вредители – много добре! За сметка на това растението ще получи свежа, въздушна, богата на хранителни вещества почва и задължително ще ви се отблагодари с бърз растеж и обилно цъфтене!
С уважение, Ирина Данилина
При работата над материала авторът е използвал следната литература:
1. Ахатов А.К., Ижевский С.С. Вредители тепличных и оранжерейных растений.
2. Справочник для выращивающих фиалки учасников выставок и судей.
3. African Violet Magazine
Оригиналният текст на статията може да се прочете на страницата на „Уголок Фиалок Ирины Данилиной”.
